Симон Боливар

Симон Хосе Антонио де ла Сантисима Тринидад Боливар де ла Консепсион и Понте Паласиос и Бланко
( 1783 — 1830) - латиноамерикански революционер, генерал и политик, най-влиятелния и известен от ръководителите на войните за независимост на испанските колонии в Америка. Национален герой на Венецуела. Освобождава от испанско господство Венецуела, Нова Гранада (съвременните Колумбия и Панама) и провинция Кито (съвременен Еквадор). В периода 1819—1830 г. е президент на Велика Колумбия, създадена на териториите на тези страни. През 1824 г. освобождава и Перу и застава начело на образуваната на територията на Горно Перу Република Боливия (1825), назована в негова чест. Провъзгласен през 1813 г. от Националният конгрес на Венецуела за Освободител.

---

Мигел Идалго

Мигел Идалго и Костиля
( 1753 - 1811) - мексикански национален герой, свещеник и революционен лидер, наричан още "Баща на Отечеството". Ръководител на Народното въстание (1810-1811), прераснало в национално-освободителна война срещу Испания. Пленен от испанците и разстрелян. Освободителните идеи на Хидалго довеждат до негово съдружие със съмишленици,които се противопоставят на испанското господство. Заедно със своята група от либерали те постигат съгласие в Керитаро, за да започнат революцията през октомври 1810г. По- късно са разкрити и принудени да определят нова дата за начало на революционните действия. Хидалго взема знамето с образа на Девата от Гуадалупе и биеки църковната камбана събира множество предани католици, кото призовава на борба. Неговите думи са насочени срещу испанското потисничество и необходимостта от независимост. Въодушевени хората издигат лозунги: „Да живее независимостта! Да живее Америка! Без лошо правителство!“ С това започва въоръжената битка, която дава живот на една нова свободна нация. През 1811г. отец Хидалго попада в засада поставена от Фюлих Магна Калеха и е заловен.Той е освободен от своите задължения като свещеник, осъден и убит.

---

Франсиско де Миранда

Франсиско де Миранда
Миранда е латиноамерикански революционер, един от основоположниците на движението за независимост в региона. Предлага първия план за превръщането на континента във „велико братство на народите“. Макар че плановете му за образуване на огромна латиноамериканска държава не успяват, той е национален герой на Венецуела и създател на нейното знаме.

---

Хосе де Сан Мартин

Хосе де Сан Мартин (1778-1850)
Ръководител на националноосвободителното движение в испанската колония Ла Плата (Аржентина). През 1818 г. той преминава с войските си през Андите, за да освободи Чили, а две години по-късно завладява перуанската столица Лима. Крайната точка Перу се определя от факта, че там има концентрирани голямо количество испански войски, а и самата държава е считана за бастион на испанското влияние. Личната му харизма му помага да събере най-голямата армия в историята на латиноамериканските борби за независимост. В нейните редици влизат 3000 пехотинци, 1200 конници и 250 артилерийски единици.

---

Антонио Хосе де Сукре

Антонио Хосе де Сукре (1795-1830)
Той остава в историята на Латинска Америка като „Големият маршал от Аякучо“. През 1805 г. воюва за независимостта на Венецуела и Колумбия. По- късно е назначен за началник-щаб на войските на Симон Боливар. След редица успешни битки под негово ръководство е произведен в чин -генерал. През 1824 г. Боливар му предава управлението на своята армия, която под командването на Сукре завършва освобождението на Перу и Боливия. След освобождението на колониите Сукре е избран за президент на Боливия. Убит е в Колумбия на 4 юни 1830 г.